Колко поучителни могат да бъдат сутрините, дори и когато не са зелени. За всеки са различни - оранжеви, сини, жълти или червени. Обичам да усещам истинската асоциация на цветовете с чувствата. На цветовете с хората. На хората с чувствата.
Някои хора минават за стотни от секундата в твоя живот и оставят само чувства или полъх на чувства. Докато други остават толкова дълго, че често забравяш, че ги има. Хубаво е да ценим хората около себе си и това, че се стараят да ни ценят и търпят такива идиоти, каквито сме.
А когато идваш за малко може да си всякакъв - зелен, червен, син, жълт - пълен с чувства и грешни асоциации. Когато оставаш за дълго не можеш да скриеш нищо. Просто дигаш завесата и оттам всичко се излива в търпението на другия човек. 
Началото е като всяка сутрин - хладно, освежаващо и почти не усещаш какво се случва около теб. Но много те измаря. Не обичам да започвам отначало - този път искам да продължа. Няма да изтривам грешните си асоциации, ще се опитам да науча нещо от тях. Че не е нужно да се доверяваш, ако сърцето ти не те насочва. Просто се остави на онази зелена сутрин да те води - в онази, в която се чувстваш най-добре, заедно със сърцето си.